|
|
|
October 28th, 2009
07:26 pm
значит хочу я
так,дзюнитихитое по всем правилам,белое утики,розовое утики,светлозеленое,потом оранжевое с узором из осенних листьев,красное и узором из бабочек Тайра,и фиолетовое с узором из императорских хризантем.
и ниипет.
|
October 25th, 2009
12:00 pm
....когданибудь в далеком будущем Марин Масакадо рассказывала своим малолетним правнукам страшные легенды...
-А хризантема на носу,говорят,и вовсе была из чистого золота...
|
October 24th, 2009
03:38 pm
Когда бы нас ни встретила любовь
Я буду знать, на что она похожа
Она во всем похожа на тебя
Она уже с рождения моя
Она меня полюбит, как и ты
она сама зайдет ко мне на ложе
Возьму ее и в море утоплю
За то что я тебя еще люблю
почему то мне кажется,что это песня Агаты кристи про Ямато)))
|
October 21st, 2009
10:03 am
друзья мои!
мне на следующий месяц нужно будет жилье снимать.
дык вот,никто не хотел бы разделить со мной прелести сьемной квартиры/комнаты,или может кто знает кого то...
желательно Кольцо-филевская ветка,ну в конце концов любой вариант подойдет.
о себе: дома бываю только ночью,а то и вообще не бываю,много места не займу)
|
October 15th, 2009
10:10 am - хороши до безобразия
давайте ищщо раз
все в бот сад!!!
|
October 9th, 2009
10:54 am - Семейка,блин
для тех кто не в курсе-самурай в черных доспехах с красными одоси-енто мой папа,в оранжевом-дед,а все остальные-дяди и еще хрен знает кто...
наверно уже пора написать отчет об игре,но все руки не доходят...(
вобщем,это было все чтоб почувствовать себя настоящим самураем:тоскаться по грязи в о ёрое,намокнуть в оном же( тот кто это пробовал-знает,что вес мокрого о ёроя дофига больше сухого),причем происходит это мгновенно,только что ты легко шел,и вот под дождем и пары шагов связать не можешь.Далее-свалиться в о ёрое с тенсю(все еще последствия грязи и дождя!!),а так же прочие очаровательные неудобства типа не расчесаться-не помыться-не накраситься...Ну и конечно раздать звездюлей и получить их самой..
|
September 19th, 2009
02:11 pm
Посмотрела от безысходности на работе Кайдомару.Но так как звука у нас нет,то кто из них мой горячо и безвозмездно обожаемый Кавайный Антиимператор,я так и не поняла...
|
01:18 pm
|
September 16th, 2009
10:53 am
Дорогие мои,мне очень надо аниме Кайдомару,хотя бы скажите где можно купить...
мне очень надо,потому что там не просто про Хеяан,но и про моего обожаемого Масакадо)))))
и еще.коль уж я в Мскве,то надо меня куда нибуддь...в смысле,на айкидо,или кендо,или что то такое...
куда мне податься? в плане клуба)
|
August 26th, 2009
06:14 pm
чтож,кажется эта битва проиграна.Хотя судить о результатах можно спустяч немалое время.
да и все относительно,как я могу проиграть если само мое Великое предназначение-побеждать?
а пока вот вам,мой истинный облик
|
August 3rd, 2009
05:14 pm
Сижу на работе в нете))))
купила вчера интересную книжку по Японии,какую-пока не скажу,но многии наверняка ее читали,во всяком случае,знают автора)))
и там я нашла презабавнейшие факты об императорах.
и решила,а загадаю ка вам загадку я по этому поводу))
итак
1)это заболевание считалось профессиональным для ВСЕХ императоров, не было никого,кто бы его избежал( интересно,и Масакадо тоже?)
2) существует легенда,что когда Дзингу Кого наехала на Корею.она была беременна.Но так как Корея была важнее родов,то императрица использовала волшебный камень и отложила роды на 2 года.Но обьясняется это банально до неприличия.и никакого волшебства нет.Как?
|
August 1st, 2009
05:02 pm
Мне Кагэ написал письмо,и только щас до меня дошел весь смысл происходящего.
Я НЕ ЕДУ!!!!я не еду на игру!!!из за работы, и прочих обстаятельств...
все мои чаяния,и силы по изготовлению доспеха пошли прахом..
Они готовятся.предвкушают радость игры,а я???
мне даже не перед кем похвалиться своим о ёроем!!!я так старалась,делала его,и что?разве кто может оценить???
ПС если кто считает что все же может оценить,то я могу прислать фотки на мейл)
|
July 26th, 2009
10:08 am
е уехала...
потому что.
1)все мои смылись туда заранее,то есть пришлось добираться бы самой.
2)автобус то бесплатный,но идет 8 часов только туда(в рабауле это что ли??)
3)А Корд произносит слово Рабаул с ударением на последнем слоге)))))
4)возвращаться 6 чмсла.ну это перебор.
в принципе-не особо жалею,ибо мой о ёрой все равно не сделан,а без него как то не так.так что посмотрю фотки у друзей.
И самая жуткая новость-предки приехали с инспекцией.Так что есть хорошая возможность спрятаться и переждать это стихийное бедствие))))
|
July 25th, 2009
09:15 am
но полетушки все равно будут.
как показала практика,один человек.не умеющий летать.поднял самолет в воздух.Интересно,смогут ли два человека,не умеющих летать,сделать это)))
гыы))
|
09:09 am
вот хуй вам!
хуй хуй и еще десять раз хуй!
я достигну такого,чего всем вам и не снилось!
я устрою еще всему миру мегаапокалептический песец,по сравнению с которым наше баловство в 41 году в районе Гаваев было просто детским лепетом!!!
во славу Ямато!!!
ПС сходила на 2 собеседования,на обоих взяли.теперь ломаю голову,что выбрать.
зарплата на начало-25.это много или мало?
|
July 20th, 2009
11:23 am
какая жопа,эта ваша Москва...
|
July 11th, 2009
01:23 am
продолжаю извращаться в косплее Масакадо, кто не знает,это такой архетипичный самурай из Ада)))))
|
12:12 am - душещипательный рассказ на каком то славянском языке..а может и не славянском
Ямато
Има дни, в които слънцето пече високо в небето, вятърът игриво се крие в косите ти, а морето омайва с онзи неповторим аромат на водорасли и зараждащ се живот. В такива дни, обикновено се разхождам по плажа, нагазил в топлата солена вода, оставил крачолите да подгизват и вперил поглед напред към хоризонта.
Видях Ямато за пръв път в подобен ден. Плажът пустееше и единственото, което достигаше до ушите ми бяха нервните крясъци на чайките, примесени с тихия шепот на вълните и мелодичното свирене на вятъра. Дългото ходене, затруднено допълнително от влажния пясък в краката ми, бързо ме уморява, но не и в този ден. В този ден аз се чувствах така, сякаш можех да достигна и отвъд хоризонта, краката ми сякаш сами напредваха и от мен се искаше просто да ги следвам.
Ямато беше дълбока и зееща като застинала в ням писък паст. Слаб, но осезаем тътен изригваше на талази от недрата й, удряше те в корема и болезнено бавно отшумяваше. Още тогава разбрах, че нещата не отиват на добре, но бях безсилен да се противопоставя. Вероятно бях вървял десетина минути след последния спасителен пост южно от кея, когато ненадейно тя бе привлякла вниманието ми. Почувствах неопределен копнеж, непознато досега желание, просто да продължа напред и да я погледна. Не исках нищо повече, жадувах само да надникна в нея. Досега не я бях забелязвал макар стотици пъти да бях идвал насам. Величествено пропадаща, като огромна отворена рана в лицето на земята Ямато безчувствено и безмилостно ме приласкаваше да приближа и погледна.
Вървя по плажа, а всяко късче от заобикалящия ме свят неумолимо силно ми напомня за Ямато. Напомня ми изтощително ясно, за всичко онова, което в онзи топъл, слънчев ден можах да съзра в черната бездна. Напомня ми бездушно и за онова, което тя ми заръча и което аз й обещах да изпълнявам.
Изпитвам неописуемо силно желание просто да хвърлям неща в Ямато. Ще ми се да мятам и мятам, и мятам всичко, което попадне в ръцете ми. И това не е само прищявка, то не е дори копнеж. Това е жизнена необходимост. Аз не просто искам да хвърлям неща в Ямато, аз трябва да го правя. И колкото по-често засищам потребността си, толкова по-добре се чувствам след това. Иначе се разболявам. Остра болка в главата започва безжалостно да си играе с мен, очите ми се замъгляват и непрестанно сълзят, а мускулите ми се свиват, сякаш са полети с горещо олово. Но не това ме плаши през цялото време, когато не мятам неща в Ямато. Най-много от всичко ме тормози гласът. Не е непременно глас, като тези, които сте свикнали да чувате във всекидневието си. Това е по-скоро глас като онези, които чувате в сънищата, или по-скоро се въобразявате, че чувате. Може ли някой да ми опише, как звучи гласът на сънуван човек — дали е дебел или тънък, дали е приятен или отблъскващ? Ето такъв глас чувам аз в главата си, всеки път когато откажа да мятам неща в Ямато. Неопределен шепот разтриса съзнанието ми, болезнено остри и все пак неразбираеми думи нареждат команди, дават заповеди, направляват действията ми. Тогава аз се намирам принуден да измина цялото разстояние до Ямато, всеки път сякаш малко по-голямо от преди и да запратя първото нещо, което се изпречи на пътя ми в нея. Няма значение какво ще бъде то, важното е да го запратя колкото се може по-скоро. А, и още едно условие, което Ямато наложи! Важното е да е живо!
Скитам по плажа и непрестанно мисля. Мозъкът ми задълбочено анализира, преценява ситуации, прави подробни оценки на нещата и най-важното — говори с Ямато. Всъщност препраща й всичко онова, което видя, като по-този начин я освобождава напълно, давайки й право на избор. Вече хвърлям, само онова, което Ямато поиска да получи. Ако ме видите отстрани, сигурно ще си помислите, че съм се побъркал. Казвам ви, толкова е смешен начинът, по който се държа. Но естествено, сами разбирате, че вината не е в моето психическо състояние, тя е в Ямато. Тичам напред назад по плажа, гоня прелитащите чайки с дълга тояга, друг път пък ги залавям направо с голи ръце и ги нося на Ямата. Тя обикновено иска от мен такива неща — дребни животинки, най-вече птици, но се е случвало да й нося и няколко кучета загубили се по плажа, даже веднъж хвърлих и един измършавял котарак. Страшна картинка са — дърпат се и ритат, сякаш мислят, че ще им сторя зло. Но това е само защото са глупави животни и не разбират, че просто искам да ги метна в Ямато. Тя вие в очакване под тях, черните талази се раздвижват нетърпеливо, а въздухът наоколо направо трепери и е някак по-студен от обикновено. По това познавам, че Ямато е развълнувана и се радва да ме види. Все пак ако мога така да се изразя, аз съм нейният човек! Без мен тя би била загубена, понеже няма да има кой да й носи разни неща, да и ги подхвърля като на кученце! Или поне ми се иска да вярвам, че е така.
Вчера главоболието стана по-силно, а гласът отвътре по-настоятелен от всякога. Ясно беше, че Ямато иска нещо повече от мен. Ясно беше, че са й омръзнали дребните животинчета, глупавите чайки и измършавелите котараци. Ясно беше, че иска нещо по-голямо, по-истинско, по-живо.
Знаете ли, винаги съм ненавиждал пияниците. За мен те стоят едно ниво по-долу от хората, но като се замисля в случая биха свършили чудесна работа.
Вървях по плажа, а почти пълната луна, с охота осветяваше пътя ми. Шепотът на морето ме успокояваше, подаваше ми ръка да го последвам навътре и да се освободя макар и за малко от тревогите си. Не очаквах, че ще срещна някого по пътя си, даже бях сигурен, че подобно нещо е невъзможно. В три часа през нощта нормалните хора не скитат по плажовете. Не че с мен има нещо нередно, просто, нали разбирате… заради Ямато е.
Мъжът лежеше проснат по очи, заровен в пясъка, пиян до козирката, стиснал в едната си ръка полупразна бутилка. Отвратих се. Отвратих се истински, с цялото си сърце и нито за миг не изпитах дори капчица състрадание към тази отрепка. Бях сигурен, че на своя страна в този момент имам и вятъра, който сърдито духаше наоколо, и луната която неодобрително чезнеше зад облаците, и Ямата, която настойчиво ме зовеше от недрата на съзнанието ми.
Влачих тялото в продължение на два часа, без при това да си почина нито за миг. Накрая стигнах пред Ямато и без да се поколебая го метнах вътре. Не можете да си представите как се почувствах когато го сторих — беше чудесно! Ямато ми благодареше, вятърът задуха още по-ожесточено и в ушите ми сякаш започнаха да вият десетки подивели сиви вълци — усещането бе неповторимо. Аз тържествувах, чувствах се недосегаем!
И тогава този ненормалник се появи от мрака, сграбчи ме с костеливите си ръце в желязна хватка, а нещо хлъзгаво и студено като змийска кожа закопча ръцете ми. Изродът крещеше над главата ми неразбираеми слова, сякаш че очакваше да го послушам. Нима не знаеше, че аз изпълнявам командите само на едно нещо — на зейналата Ямато? Игнорирах натрапника, бях пленен от красотата на чернеещата се недалеч бездна. Тя нашепваше нежни думи в ушите ми, молеше ме да остана…
Обвиниха ме в убийството на седемнадесет човека — девет мъже, а останалото жени. Знаете ли, почувствах се ужасно. Нещо чудовищно явно се бе случило с мен. Та аз си спомнях само за едно от така наречените убийства, а те… седемнадесет, Божичко! Но е добре, защото аз прекрасно си изпълних обещанието — всеки ден да мятам по нещо живо на Ямато. Полицаите бяха ужасени — открили телата в плитка дупка някъде на плажа, десетина минути път пеша на юг от последния спасителен пост. Там били всичките седемнадесет трупа, плюс тези на няколко кучета, чайки и един измършавял котарак. Разбира се, че ще бъдат там, казвам си, нали това е моята яма, моята собствена яма е това!
Чувствам, че когато ме пуснат на свобода, а те обезателно скоро ще го сторят, отново ще бъда способен да служа на моята яма. Ще й нося само най-хубавите неща, ще и ги пускам бавно и чувствено, та да им се нарадва. Даже съм измислил още една, по-голяма изненада за нея. Мисля, когато ме пуснат на свобода, да отида на плажа, да застана на ръба на Ямато… и сам да скоча в нея.
|
July 10th, 2009
11:31 pm
Друзья мои,а никто не хочет со мной погулять?куда угодно и когда угодно)))мне скучно в мскве(((
в музей Востока и на Поклонку уже есть желающие меня отвести,но я могу и по пять раз в одно место сходить)))
|
11:25 pm
Мифранор,а давай с тобой построим собственный линкор Ямато)))и будет он базираватся у того самого знаменитого дебаркадера)))))))))или хотя бы сыграем в ту игру,которую ты на дайрях мне предложил)))я обязательно ее заведу)))
спасибо за ссыль))))
Current Mood: ![[mood icon]](http://l-stat.livejournal.com/img/mood/square/y/silly.gif) crazy
|
|
|
![[info]](http://l-stat.livejournal.com/img/userinfo.gif){kind=small}
marine_asagao's journal